20.04.2018г.  -   ПГХХТ гр.Пазарджик чества 50 години
от създаване на училището
 
Началото и израстване с годините - (1968-1991г)

През 60-те и 70-те години на миналия век в България има бурно развитие на промишлеността, в т.ч и на ЦХП. В най-големият целулозно – хартиен комбинат у нас в  гр.Нови Кричим (Стамболийски) през 1967г се пуска в експлоатация нова хартиена машина “Б-28”, която произвежда четири пъти повече хартия от старата машина във. Това води и до увеличаване на производството на целулоза, полуцелулоза, велпапе и амбалаж.  В Пазарджик се проектира нов голям комбинат „Тракия Папир“  на нова площадка в кв.Главиница. Комбинатът за хартия в гр.Белово също разширява производството си.
За обслужване на тези нови машини и съоръжения са необходими квалифицирани изпълнителски кадри. За целта през 1968г. в  гр.Пазарджик се открива СПТУ по ЦХП с  три паралелки по специалностите: “Производство на целулоза, хартия и картон“; „Поддържане на машини и съоръжения“ и „Поддържане на електрически инсталации“.
Назначени са и първите учители и служители: директор – инж.Васил Янчев, Валя Георгиева – гл.счетоводител, Мария Попова-домакин, Яна Стойчева – учител по бълг. език и литература, Първан Миронов – математика, Добринка Владова- химия.  Училището няма собствена сграда. Тогава окръжният народен съвет  разрешава временно да се използва новата сграда на сегашното училище „Г.Брегов“.
Аз, Елена Хаджийска, постъпих в училището през есента на 1969г. като заместник-директор,  идвайки от ЦХК-Нови Кричим. На следващата година училището се премести в сградата на бившето еврейско училище в центъра на града. Сградата разполага със 7 учебни стаи и малък физкултурен салон. С разрастване на паралелките (междувременно приехме още една паралелка по специалността „Автоматизация“) преминахме на  две смени. Имахме вечерно и задочно обучение и така работното време продължаваше до 20ч. вечерно време.
След завършване на I-вия випуск през 1971г. директорът  инж.Янчев се върна на работа в Каучуковия завод. Към края на същата година аз поех поста на директор, а за заместник директор бе назначен инж.Стефан Ножаров – ел.специалист. По - късно с  увеличаване на броя на паралелките се назначи и заместник директор по учебната дейност, поста зае учителката по физика Цветана Тодорова.
Производствените практики се провеждаха в базовите ни предприятия,като КЦХ -Нови Кричим и ХК-Белово, където имахме реално учебно производство. В Нови Кричим учениците работиха в отделение за улавяне на терпентина(вторичен продукт при производството на целулоза); в Белово – на поточни линии за производства на кърпички, салфетки и други хигиенни изделия. За работата учениците получаваха заплащане от заводите, а учителите се стимулираха със премии.
Училището-учители,служители,ученици, активно участвахме в специализирани бригади-определени от Министерството на химическата промишленост (бране на рози – важна суровина за козметичната химическа промишленост и износа на розова масло, обектите за работа бяха Стрелча, Долно и Горно Съхране-Карловско , винаги месец май с определени площи,  които трябваше да оберем във определен срок. Работеше се от рано сутрин и се свършваше преди пладне.
През 80-те години се появиха компютрите. Въведоха се в часовете по математика и информатика. Снабдихме се с първите произведени в България компютри „Правец“  и започна използването им в часовете по математика.Тези умни машини не се използваха пълноценно, в повечето случаи почиваха. Мислехме да им намерим приложение и по другите предмети. Имахме добър специалист в областта на програмирането - Николай Христев. Предложих му да опитаме по предмета, който аз преподавах – ТЦП (Технология на целулозното производство). Избрах темата “Производство на сулфатна целулоза.Обслужване на варилен котел.”  Целулозата се произвежда в котли, затворени съдове с висока температура и налягане и не може да се проследят визуално процесите, които се извършват вътре.  Работата по проекта бе започната през 1987г. Не можехме съвместно да работим продължително време, затова използвахме кратките паузи в  моето работно време или във почивни дни, често променяхме ситуациите, но Н.Христев беше перфектен специалист и се справяше със ситуациите. Така след няколко месеца до края на годината програмата беше готова и изпробвана във всички видове паралелки – СПТУ, Техникум, Задочно обучение и в ПУЦ в  предприятията.Учениците работеха на групи по 14-15 човека и по 2-ма на един компютър, работеха с  желание и проявяваха голям интерес. На следващата година ЦИУУРК и МНП обявиха национален конкурс за програмни продукти. В определения срок бяха представени 124 проекта от цялата страна, а след известни проверки в  няколко тура останаха 12 програми,  които се считаха за най-успешни. Авторите на програмите бяха поканени в София,  за да ги защитят пред съответните комисии. След приключване на защитите спечелихме 1-во място. Програмата беше публикувана изцяло в 10 страници на списание “Образование и професия” брой юни 1989г. Това беше огромна чест за училището.
Реализацията на учениците беше пълна. Ежегодно изпращахме съгласно договорите между предприятието и училището специалисти, които започваха работа и се реализираха успешно. Една част от продължаващите обучението си във ВУЗ се реализираха като учители, инженери и др професии. Чест е и фактът, че отличничката на випуска си Ели Шопова,завършила в нашето училище,  сега е преподавател в същото.
Основен приоритет на училищното ръководство бе да извоюва построяване на нова сграда на училището. Още през 1972г.  започнахме преговори на равнище Пазарджик с  местните фактори и равнище София -  с  ДСО по ЦХ. В края на годината в Пазарджик се проведе приемен ден и среща с народния представител и заместник председател на Министерския съвет проф.Мако Даков, избран от нашия регион. В определения час и място за прием нашето ръководство влезе първо и изложихме две искания: 1.Училището да стане техникум, 2. Да се изготви идеен проект за строителство като един от подобектите на новия комбинат в кв.Главиница. Следващата година вече имахме прием на техникумска паралелка по ЦХП и училището стана Техникум. По късно приехме и специалността „Каучук и пластмаси“  и така училището стана Техникум по Химическа промишленост.
Техникумът започна да се строи през 1985г.  и продължи четири години. През август 1989г подписахме акт 16 за завършен обект и разрешение за ползването му,и така изпреварихме промяната, защото можеше училището да не се довърши,  както други обекти. Прехвърлянето и обзавеждането направихме до края на годината , а учебните занятия започнахме през втория учебен срок на учебната 1989/90г. За обзавеждането на кабинетите и работилниците бяхме заделили в бюджета определени средства за всеки ръководител.

 ПОЗДРАВИТЕЛНО ПИСМО
Уважаеми ръководители, учители и служители, драги ученици – настоящи и бивши,  поздравявам ви сърдечно с 50-годишния юбилей на училището! Желая ви от сърце здраве и сили, много успехи, много положителни емоции и отлични резултати във вашата работа,  както и сбъдване на всичките ви красиви мечти.

                                                                            с уважение:  инж.Елена Хаджийска
                                                                            Директор на ТХП – (1969-1991г)
 
ПГХХТ - 50 години традиции, духовност и свободна мисъл
Днес ПГХХТ е център на образователни  и обучителни практики  и иновации. Училище, в което ученикът е приоритет. Училище, в което учителят споделя опит и познания, но и приобщава, и не се уморява да води към постижения и победи. Училище, което залага на добрите партньорства с водещи фирми от химическата и хранително-вкусовата промишленост. Училище, намиращо подкрепа и в академичните среди в лицето на ХТМУ – София, УХТ- Пловдив и ПУ „П.Хилендарски“.
 ПГХХТ  създава условия за подкрепа, поощрение и развитие на професионалните интереси и възможности на своите възпитаници. Моделът  ПГХХТ-ВУЗ – работодатели е подкрепен и от тясното сътрудничество с Браншовата камарата на целулозно-хартиената промишленост – доказателство за развитие с темповете на бизнеса. ПГХХТ си поставя задачата да популяризира отрасъла, специфичен в региона, въвеждайки „дуално обучение“  като добра възможност и перспектива в „двете посоки“, осигурявайки възможност на учениците да се обучат професионално, отговаряйки на високите професионални критерии и стандарти, а работодателите да получат конкретен поглед за знанията, уменията и възможностите на средните специалисти, които стават потенциални служители в техните фирми.
Изнесените практики и стажове в реална работна среда активизираха  учениците да  отбележат  на Европейската седмица на професиите, представяйки професиите и специалностите, изучавани в гимназията.
По пътя към успеха ПГХХТ се включи и в семинар по природни науки, организиран от ХТМУ – София, като на форума бе представена справка за реализацията на завършилите 2016-2017 учебна година ученици – около 60 процента от тях продължават образованието си в същото направление или работят по специалността.
За постигане на успех в училище и в живота без стрес и с много положителни емоции, ПГХХТ  въведе и иновативно обучение в първи гимназиален етап, откроявайки се като Иновативна професионална гимназия № 1. Използваната иновация на метода на преподаване на проф. д-р Лозанов доведе до високи резултати и амбиции у учащите.
През призмата на кариерното развитие на учениците, ПГХХТ целенасочено постави като свой приоритет приобщаващото образование, целящо възпитаването в дух на толерантност, липса на предразсъдъци и преследване на мечтите в хармония със себе си и другите. Стремежът към единство  в многообразието доведе до учредяването на Клуб „Европа„  в ПГХХТ,  където декларираните ценности от Европейския съюз се следват, затвърждават и споделят. Принципите на свободата, демокрацията и върховенството на закона, съчетани с гражданското образование, насърчават всички възпитаници в гимназията към чувствителност, увереност, коректни взаимоотношения и смели мечти.
За ПГХХТ 50 години са достътъчен период, в който се побира красноречиво минало, достойно настояще и светло бъдеще.