Интервю с госпожа  Екатерина Гавазова: “Учениците никога да не се отказват по пътя към сбъдването на мечтите дори понякога те да им се струват толкова далечни и непостижими.“
 
 
Днес сме с първия представител по общообразователна подготовка от лицата на ПГХХТ – госпожа Екатерина Гавазова, старши учител по български език и литература.
 
- Госпожо Гавазова, вие сте преподавател по български език и литература. Защо избрахте тази хуманитарна област? 
- Здравейте. В гимназиалните си години проявявах специален интерес към областта на историята, като моят учител в Математическата гимназия „Константин Величков“, д-р Ана Рабаджийска, ме вдъхнови да проектирам този свой интерес от училищната скамейка върху университетската банка. Придобих магистърска степен по хибридната специалност български език и история в ПУ „Паисий Хилендарски“. Преди около две десетилетия в ПГХХТ започнах като учител по история и цивилизация, но бързо осъзнах, че най-силно мога да разгърна криле в педагогическия полет на преподаването по български език и литература – именно затова се ориентирах към този предмет. Разбира се, още в ранните си професионални години асимилирах идеята за учене през целия живот и вече двадесет години не спирам да се усъвършенствам като специалист педагог. През 2014 година защитих една от крупните си научни разработки – дипломната си работа в ДИУУ при СУ „Климент Охридски“, където ми беше присъдена първа професионално-квалификационна степен. От дълги години съм член на Комисията за проверка и оценка на НВО по БЕЛ в VII клас, а от няколко години насам съм включена и в Националната комисия за проверка и оценка на Държавния зрелостен изпит по БЕЛ. През 2021 г. съм избрана и за национален арбитър „супероценител“ на ДЗИ по БЕЛ, което за мен е важен пункт по пътя на професионалното ми развитие и една щастливо постигната цел. 
- Личи си, че областта, която е ваша страст, е литературознанието. Вие споделихте, че сте започнали работата в ПГХХТ веднага след завършване на висшето си образование. Как избрахте това училище? Предполагам също, че през годините сте имали покани да преподавате в други гимназии с по-засилено изучване на български език и литература и хуманитарна насоченост. Но вие избрахте да останете в Химията, така ли е? 
- Както вече споделих, започнах работа като учител по история и цивилизация. Като млад и неопитен специалист положих усилия да се интегрирам в тогавашния много сплотен екип. Бидейки професионална гимназия, ПГХХТ подготвя ученици с разнородни таланти. Разбира се, професионалната, а не общообразователната подготовка при нас е приоритетът. Това за мен е именно предизвикателството и онова, което ме привлича да оставам – да откривам ученици и с хуманитарна насоченост наред с останалите им наклонности. През годините се старая да вдъхновявам учениците и резултатите не закъсняват – няколко мои ученици завършиха българска филология, а една ученичка от тях дори е моя колега в съседно училище. Удовлетворяващо е, когато човек бере плодовете от труда си. 
- Имате много успешни ученици, положили ДЗИ по български език и литература и завършили успешно. Те се развиват в избраното направление. Как осъществявате подготовката за държавните изпити? 
- Така е, в периода от 2010 г. до 2020 г., подготвях учениците на нашата гимназия за последната важна крачка в тяхното обучение, а именно полагането на Държавния зрелостен изпит по български език и литература, без което учениците на практика няма как да завършат и да получат своите дипломи за средно образование. Това бяха десет дълги, но неусетно излетели години, изпълнени с напрежение, но и със сюблимно удовлетворение – години, в които сърцето ти се свива в унисон със сърцата на полагащите заветната матура през май, а след това бие радостно благодарение на постигнатите резултати. Не е лесно – подготовката за матурата по български език и литература е като скоростно влакче в лунапарка – напрягащо, дълго, понякога навлизащо в тунела на ученическата немара, а после излизащо на светло и равно под слънцето на мотивирани ученици, наситено с адреналин, но завършващо с удовлетворение, че още едно изпитание е минало, и със спокойствие, че още едно предизвикателство е преодоляно. 
- През тези 20 години вие сте се развивали и смятаме, че вашата работа е оценена. През какви изпитания и обучения сте преминали досега? 
- Две десетилетия не са малко, но не са и много – една втора трудов стаж, ако трябва да си послужим с механизмите на математиката. „Изпитания“ за мен е дума с негативна конотация. Предпочитам да наричам тези моменти „предизвикателства“, за да ги обичам. А те са стотици, като започнем от някоя дребна непредвидена ситуация в класната стая, минем през задъхващите се от непрестанни промени времена на 21. век и стигнем до новото нормално, а именно обучението от разстояние в електронна среда. Всичко е въпрос на своевременна адаптация към новите обстоятелства. През годините залагам на оптимална дигитализация на учебно-възпитателния процес, защото смятам, че именно в нея се корени бъдещето, както и на интерактивните методи и механизми, които да привличат вниманието на обучаващите се. А те са различни – със своите индивидуални черти, различни потребности, понякога непредвидими и непредсказуеми, изискващи диференциран подход към всеки от тях. Колкото до обученията, през които съм преминала и все още преминавам, отдавна загубих броя им. Както споменах преди малко, да бъдеш в крак с изискванията на времето и да се самоусъвършенстваш непрестанно, са сред ключовите аспекти на успешното развитие на педагогическото поприще. 
- Вие сте били класен ръководител на много класове. Различни ли са учениците през годините? Променят ли се? Каква е формулата да сте любимата класна? 
- Всеки клас е различен, а всяко дете – съвсем индивидуално. Не е лесно да се организира дейността на класа спрямо възрастовите особености, интересите и потребностите на учениците. Не е и лесно непрестанно да се поддържа позитивната среда, която да гради класовете като своеобразни малки социуми на училищно ниво. Не са лесни регулярното следене на прогреса на учениците, както и честото контактуване с родителите при възникнали проблеми. Не е лесно, но е възможно и постижимо. Учителят трябва да бъде неуморим откривател, верен съветник и добър психолог – да не се уморява да търси най-уместния подход към всеки ученик, да бъде ангажиран с проблемите му и с всяка негова грижа, да бъде искрен и да го обича. Това е формулата за успешната комуникация с учениците ми през годините. 
- Какво бихте казали на младите колеги, идващи след вас, които се занимават с български език и литература и други хуманитарни науки? 
- По-лесно ми е да отговоря, когато малко трансформирам въпроса ви. Това, което бих посъветвала по-младото си аз, е да бъде себе си. Да влага сърцето и душата си в неуморния труд в името на градежа на личности. Да се адаптира към промените и никога да не спира по пътя. Да продължава да наблюдава по-опитните и да се стреми към мъдростта им. Бих му казала, че аз, гледайки от дистанцията на времето, вече съм убедена, че всичко си струва в името на една от най-благородните професии, каквато е учителската.  
- Кой е вашият любим автор? А любимо произведение? 
- Тъй като ми е любимо времето на народните будители – Българското възраждане, без колебание бих казала, че любимият ми автор е Народния поет Иван Вазов. Любимата ми негова творба е одическият цикъл „Епопея на забравените“, а от него одата „Опълченците на Шипка“, интерпретираща темите за срама и славата, за подвига и величието на българските борци за свобода, чийто подвиг често бива забравен в епохата след Освобождението. 
- Прекрасно. Пожелаваме ви много себереализирали се ученици. Какво е посланието ви към тях?  
- Пожелавам им никога да не се отказват по пътя към сбъдването на мечтите дори понякога те да им се струват толкова далечни и непостижими. Желая им да бъдат здрави и винаги да работят в името на личния и на социалния прогрес. 
- Какво е вашето обръщение към учениците от ПГХХТ? 
- Скъпи ученици, бъдете винаги любопитни и отворени към света. Насладете се с цялото си сърце на най-хубавите години от живота на един човек – времето в гимназията.