„Да цениш най-високо малките победи прави нашата работа така вдъхновяваща!“
 
В днешния ден  отделяме време да Ви представим един специалист, член на екипа на ПГХХТ, който самоотвержено работи с деца със специални образователни потребности, подкрепя и подпомага адаптирането им към средата. Това е Кристина Христова.

- Здравейте! Много ни е приятно, че се отзовахте на поканата ни. Бихте ли ни разказали малко повече за себе си?
- Здравейте! След МГ „Константин Величков“ в Пазарджик, бях приета в ЮЗУ “Неофит Рилски“ Благоевград, където завърших Българска филология, след което в  ПУ „Паисий Хилендарски учих за ресурсен учител и специализирах „Педагогика на лица със слухови увреди“. Работила съм в Общинска администрация гр. Пазарджик, Общинска администрация гр. Белово и др. Преди осем години започнах работа към Ресурсен център в областния град. След това  бях  ресурсен учител в ОУ „ Св. св. Кирил и Методий“ гр. Ветрен и вече трета година имам шанса да съм част от екипа на ПГХХТ!-Чуваме доста за ресурсното подпомагане. Каква е Вашата ролята като ресурсен учител?
- Като ресурсен учител в ПГХХТ, не преподавам по отделен предмет, а осигурявам адаптирането на учебното съдържание и методите на преподаване спрямо индивидуалните потребности на децата с различни увреждания и образователни дефицити. Работя с тях както самостоятелно, така и екипно с общообразователния учител или с преподавателя по специални предмети, с цялата общност в класа, с родителите. За ресурсния учител специалната професионална подготовка е изключително важна, но са нужни още комплекс от качества – разбиране, състрадателност, търпение, диалогичност, екипност, непрекъснато усъвършенстване. Мерило за образователната система е доколко тя осигурява адекватна подкрепа на децата със специални потребности.
 
- Напоследък все по - често се говори за приобщаваща училищна  среда, как „функционира“ е тя в ПГХХТ?
- Приобщаващото образование се основава на разбирането, че всички деца са различни и че училището и образователната система като цяло  трябва да се променят, за да отговорят на индивидуалните нужди на всички ученици. На ниво училище това означава осигуряване на достъпна архитектурна среда, квалифициран преподавателски персонал, индивидуални учебни планове и назначени специалисти. Мисля, че ние в ПГХХТ можем да се похвалим с добри резултати и принос за това имат всички участници в училищната общност   – ученици, учители и родители.   Позволете ми да дам  пример за приобщаваща училищна среда. Когато дете с двигателен проблем дойде в училище и неговата класна стая бе на втория етаж, но няма асансьор, бе решено, че нищо не пречи класната му стая да бъде преместена на първия етаж. Чрез участие по национална програма училището осигури направата на рампа за инвалидни колички и адаптиран санитарен възел, както и други удобства, за да се чувства ученичката добре в училище. Говорим за промяна на мисленето, не толкова свързано със средства, колкото с нов тип манталитет. Днес тази ученичка вече е дипломиран среден специалист.
 
- Защо бихте посъветвали родителите на учениците със специални образователни      потребности да изберат децата им да продължат образованието си в ПГХХТ?
- В ПГХХТ професионалното  образование и обучение е достъпно за всички деца, включително и за тези със специални образователни потребности. За да участват пълноценно в живота на общността след навършване на пълнолетие, те трябва да получат добра професионална подготовка, която ще им помогне да се почувстват полезни, както за себе си, така и за околните, да бъдат ангажирани и да се чувстват значими. Децата, обучавани по индивидуални учебни програми,  традиционно избират  специалност „Контрол на качеството и безопасност на храни и напитки“ и имат възможност да получат първа квалификационна степен или документ за квалификация по  част от професията. Това е специалност, която отговаря на съвременните изисквания на пазара на труда и дава шанс за професионална реализация. И не на последно място нека родителите не  забравят, че доброто училище е това, в което всички деца се чувстват добре, учителите са подкрепящи, а средата приобщаваща.
 
- Вашата работа е специфична. Кога един ресурсен учител изпитва удовлетворение от свършеното?
​- Не е тайна, че резултатите на учениците със специални нужди не са съизмерими с тези на техните връстници. За работата с тях няма точен сценарий, няма формула, която да бъде спазвана и прилагана. Моята цел е да им помогна да развият своите образователни, поведенчески и социални умения. Това са големите предизвикателства, пред които се изправям всеки ден – малките стъпки. И точно това – да цениш най – високо малките победи прави нашата работа така вдъхновяваща! И когато децата те наричат „ресурсната“, без да добавят фамилното ти име, не значи, че те обезличават, а тъкмо напротив – ти си се превърнала в нещо повече от учител, превърнала си се в най – голямата им подкрепа. Важен акцент в моята работа е включването на родителите в различни дейности, обучения, извънкласни дейности и ателиета, както и организиране на различни формати на родителски срещи.  Удовлетворението идва, когато осъзнаеш, че получаваш подкрепа и свобода, за да реализираш своите идеи. Но най – важното е, че  заедно с останалите колеги си успял да направиш  тези деца  пълноправни членове на училищната общност и нито  едно от тях не е ставало обект на подигравки или тормоз, което от своя страна говори за високите нива на толерантност и приемане на различието у останалите ученици. 
- Какво е вашето послание към учениците на ПГХХТ?
- Моето послание към учениците е да не спират да мечтаят, да имат силата и куража да се борят за сбъдването на мечтите им. Нека не забравят, че няма невъзможни неща, стига да повярват в себе си. Ние, техните учители вярваме в тях!